24 feb 2010, 19:16

Ако решиш, че ме няма 

  Poesía
684 0 5

Ако решиш, че ме няма

 

Понякога няма да чуваш гласа ми.

Мъглата погледни и помълчи.

Ще разбереш, че вечно си в ума ми,

открий ме - без слова и без очи.

 

Понякога няма да чувстваш дланта ми.

Реката погледни и поплачи.

Отмий тъгата, пий от нежността ми –

в дъгата водопадна тя звучи.

 

Понякога няма да вярваш в духа си. 
Зората погледни и започни!
Залязвам с теб - за да изгрееш във страха си.
Аз съм в теб, а ти към себе си тръгни.

 

На Ивето

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е хубаво.
  • мхм
  • Благодаря ти много за предложението, Пенко, наистина пасва много добре =)
  • Понякога няма да вярваш в духа си.
    Зората погледни и започни!
    Залязвам с теб - за да изгрееш във страха си.
    Аз съм в теб, а ти към себе си тръгни.

    Ако изобщо съм разбрал нещо от това стихотворение, не е ли по-добре така?
    Иначе,... много ми харесва като стих.
  • Хубаво е някак си ми навява тъга.Поздрав.
Propuestas
: ??:??