Ако решиш, че ме няма
Понякога няма да чуваш гласа ми.
Мъглата погледни и помълчи.
Ще разбереш, че вечно си в ума ми,
открий ме - без слова и без очи.
Понякога няма да чувстваш дланта ми.
Реката погледни и поплачи.
Отмий тъгата, пий от нежността ми –
в дъгата водопадна тя звучи.
Понякога няма да вярваш в духа си.
Зората погледни и започни!
Залязвам с теб - за да изгрееш във страха си.
Аз съм в теб, а ти към себе си тръгни.
На Ивето
© Владислава Генова Todos los derechos reservados