Ако само за миг ме напусне
тази усмихната мисъл за теб,
Луната с юзди изпуснати
ще утъпка небесната дреб.
Ако само за миг си помисля,
че може без тебе да съмне,
Слънцето вяло ще висне,
вятърът в клон ще се спъне.
Ако само за миг съм без думи,
листа бял без теб ще се смачка.
Кръстопътно всички друми
ще завърже някоя баячка.
Затова във строфи те изписвам.
И е утрото ми къдрокосо.
И е всеки миг полиран бисер -
скътана в сърцето ще те нося.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados