Запази ми едно кътче от Рая!
Ти не знаеш къде е? В сърцето ти.
Запази ми го, като бяла стая
на прозорците свещ нека свети!
И ми пускай понякога сянката!
Ти не знаеш достатъчно ли е светло?
Ами просто, изгасвайки лампата,
тихо с устни името ми прошепвай!
И прикаждай понякога спомена!
Ти не знаеш как спомен кади се?
Много просто, включвай компютъра
и две думи за мене сети се!