Ако ти дам парченце от дъгата,
Поръсено със капчици роса,
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
Което да лекува самота?

Ако ти дам парченце от небето,
Поръсено със сребърни цветя,
Ще ми дадеш ли билка за сърцето,
Която да помага в любовта?

Ако ти дам парченце от луната,
Поръсено с блещукащи звезди,
Ще ми дадеш ли светлината,
Която да спасява от беди?

Ако ти дам вълните морски,
Изплетени от синьо кадифе,
Ще ми дадеш ли ти бедите хорски,
За да ги скрия някъде далеч?

Ако ти дам на огъня искрата,
Обвита в златна топлина,
тогава ще ми сбъднеш ли мечтата,
в света да властва доброта?

А ако ти дам и свойта вяра
И я поръся с чисти намерения,
Ще ми дадеш ли чудна дарба,
С която да лекувам огорчения?

Накрая ще ти кажа свойто име.
Ще го прошепна тихо във нощта.
А ти, ако желаеш запомни го,
А ако не - аз няма да тъжа...