Ако знаеше само

31 jul 2013, 9:40

Poesía

636 0 2

Ако можеше да погледнеш

живота ми с моите очи,

болка от преживяното

щеше да изпиташ и ти.

Свеждах глава,

когато ме подминаваше -

страдах, болезнено изживявах

твоята безконечна игра.

Не се живее с пари, коли, жени...

защото идва ден за равносметка,

от която жестоко боли.

Нищетата е била спътник

на мене и мама,

ако знаеше само

колко много съм плакал

на нейното рамо...

Престанах да вярвам

на благородните ù лъжи...

Къде беше, татко, че прегръщах

снимката ти и мама?

Колко много ми липсваше -

с теб се "боричках"нощем

в сънищата си само,

а денем на прозореца,

с опряло носле на стъклото,

те чаках и плаках,

но теб все те няма... няма.

Сега виновно си свел глава -

имаш нужда от мен, нали?

Но... аз ще реша

дали съм ти син,

а ти моят баща?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.