Преплетени длани. Горящи очи.
Нощта е безлунна. Ветрецът не спи.
Косите ù роши с игрива ръка
и с дъх се разхожда по тръпна снага.
Светулки намигат. Гората блести.
Дървета се кичат със звездни лъчи.
Даряват си устните сладка нега
с ефирно докосване. Жива вода.
А бухалът клюма. Клонакът реди
вековните приказки. С феи добри.
Ръцете момчешки, къс нежна дъга,
по кожа моминска танцуват едва.
Синя камбанка. Благост звъни.
Догаряйки, огънят пръска искри.
Простенва желание в двете тела.
Легло от сатенена, мека трева.
Далече от изток пролазват мъгли,
предвестник на пурпурни нови зари.
Сред порив родена, избухва вълна.
Залива гората. Екстаз. Тишина.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Само това мога да... напиша