Акростих

13 may 2014, 21:47

Poesía

420 0 0

Винаги с усмивка на лицето,

ей там е, с нейното момче.

Силата ù е в сърцето,

инат във вените тече.

Негативизъм? Непознат е той.

А при другите чете се в погледа.

Йори? Любимият ù герой.

Дори от птичките ревнува пролетта.

Е, дете, жена и дявол,

нали разбра, описвам ти я.

Очите? Пламъчето в тях не гасне никога.

В края ти се иска да продължа,

а път тя изчезна... отново с него за ръка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.