Акростих (Ветрилото на сънищата пада...)
Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена,
лежа в поле сред алени цветя;
елмаз проблясва покрай мене -
желая, търся и от страст горя...
Капризен вятър пари сред покоя;
амброзия долавям в ням нюанс;
тъче ажури тревата след застоя;
амулети дава за любов във аванс...
На ложето натюрно, нежно,
авлига мъничка без ред снове -
сърцето ù потрепва тъжно,
ъглополовящо се в едно врабче...
Не съм ли аз горкото птиче,
изгубено от мъка и печал -
щастливо плакало, защото те обича,
а ти в любовта си го предал?!
Така ли сънищата ни отвръщат -
аз - птица, ти - безкраен небосклон -
мечтите ни ранени ни обгръщат
и търсят в сънищата ни подслон...
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страхотно е! Пожелавам ти още удивени от сбъдването си мечти.
-
Хубава е въртележката на сънищата ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Още повече благодаря на tsveti4ka (УТОПИЯ ) за пожеланието, защото закъде ли ще сме без мечтите си!
rarebird (Весислава Савова), радвам се, че се повъртя на моята въртележка и още повече се радвам, че ти е харесала!
Пожелавам и на двете ви прекрасни мигове с първия истински сняг (поне в София сега истински!)тази година!