назъбени стръкове росна трева
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето
слънцето дращи небето, шумящо...
просто още един
евфемизъм изящен
на жалкото време, с изпръхнали хора,
лежащи на морското дъно... отгоре
ги гледа тълпа безработни зяпачи –
гледат и нагло се тъпчат на мръсната палуба; ...