28 jul 2009, 21:38

Акварел 

  Poesía
579 0 24

 

Акварел

 

Сянка от клонка на бор

върху жегата слиза.

Пее щурче с неуморно

гласче от тревите наблизо.

 

Горска пътечка дипли снага.

Вие в дъбрави морна следа,

впита  в  зеления тюл

на храсти и  мъхове стари. 

 

Бистро поточе носи разкош.

Син и бездънен е небесният кош.

Вятър несръчно танцува

по платното на нечия риза…

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??