Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.
Тогава се почувствах жива,
политнах с огнени крила,
повиках с поглед твойто име,
но не на мен се отзова.
Със други миговете скъпоценни
ти безгрижно сподели
и своя образ въжделени
на чужди хора подари.
Безсилна съм пред твоята стихия,
разбила пътьом хиляди сърца,
която продължава да разбива
и стъкленицата на моята душа.
Безсилна съм пред нещо непознато ми,
съдба ли или орисия зла -
ний нивга не ще станеме приятели,
за сетен път ще бъда
аз жертвата на любовта.
1998
© Хел Todos los derechos reservados