1 dic 2020, 9:32

Ален белег, от копито 

  Poesía » Otra
200 3 6

Хей, чуй ме, драги! Ти  – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците  – на закуска.

 

В душата моя, драги, седем са небетата -
в калъп не влиза, рамки чупи  – много ясно.
Аршинът ми не мери  – даденото, взетото.
Предупреден си! Че в сърцето ми е в дясно.

 

Обръгнала  кобила любовта – от бойните,
до рана хапе и до кокал силно рита.
Препусна ли навън – гелосай си пробойните,
ще имаш спомен  – ален белег, от копито.
 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??