Алена роза

Нея, алената роза земята я роди,

земята  българска, наша плодородна.

Израстна и разцъфя и сякаш душата,

цветето красиво е от историята народна!

Тя сякаш алена е от кръвта на герой,

от земята прибрала синовете свой.

Роди се, израстна висока и напъпи,

и буйният вятър никога не я пречупи.

Розата алена е българска, но има и  бодли,

една красота, докоснеш ли я ще те заболи.

Висока  и горда, цветето прекрасно на любовта,

тя женската красота допълва със своята красота!

Остави я, не я откъсвай никога,

не я убивай, нека остане си сама.

Ще я посрещне слънцето на сутринта,

и ще я окъпе в свежа утринна роса.