Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
1 jun 2006, 16:53

Алени лилии... 

  Poesía
700 0 4
На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето...
Там, от другата страна на моста от въже.
А аз... там... някъде на бездната от страх...
Там, останала без сърце...
Дели ни въдухът студен,
спира сетивата и пари.
Замръзва, леденее всичко в мен...
А ти при мен ли ще останеш... едва ли...
Не те виждам,
прекалено много разстояние има между нас...
И в същото време сме толкова близо...
Не те чувам...
Не долавям красивият ти смях...
Недей да се жертваш за мен...
Направи достатъчно като ме лъга
може би, че ме обичаш...
Направи каквото трябва, много се спъва,
само и само за  пред другите да покажеш, че ме привличаш...
Но днес слънцето не грее за нас,
изгасна пламъка на нашето време.
Във водата кървави алени лилии се давят,
плачат със кървави сълзи...
Съзлзи, падащи от моите нищожни очи...
Дано поне да си спомниш за мен,
когато видиш моите алени лилии...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Христо,много си прав.Всеки прави своя избор,но понякога разума е замъглен от сърцето.Май ако нямах сърце-щях да съм по-щастлива...Благодаря ти за оценката за милите думи...Искренно благодаря!
  • Екатерина... благодаря за определението...Дано някой някога го оцени
    Христо... така е...но въпроса е,че аз съм го пуснала..но няма да се върне....
  • Сандра, не помня кой го е казал-
    Ако обичаш някого пусни го да си върви,
    ако се върне, значи и той те обича!
    Поздрави за стиховете!!!
  • Мила очите ти не са нищожни,те са прекрасни като теб.6
Propuestas
: ??:??