... алфата и омегата на една светкавица...
... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие.
Още хиляди нощи ще скърца снегът край комина
и на птиците сенките ще броя - дълги чаши за вино.
На Василча топурка ли конят - вълма и къдели...
тази шапка и този раздиращ плач - нейде сред село...
И ще стихвам... край плет за среднощна просия,
глъхне шепотът - с дума душата си ще умия.
От ония, в които и милост, и рана си скътал
и които съм чакала из Вселената - кротко по пътя.
Плах и сънен сбери ми дъха на иглика,
и сред бездната птича със грак ме повикай.
Ще просветне гласът ти по острото било,
град и манна - и още - живот и мъртвило...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...душата ми препълни!
-
"И ще стихвам..., край плет за среднощна просия,
глъхне шепотът - с дума душата си ще умия.
От ония, в които и милост, и рана си скътал
и които съм чакала из Вселената - кротко по пътя."
Аплодисменти,Таня! -
Поезия, плахо и сънено сбираща дъха на иглика, различна и много красива...
-
Дано я дочакаш Думата.... Дано!!
-
Тази твоя поезия има толкова ярък образ, че не само има свое собствено запазено място, тя има свой свят - пъстър и неподправен, събрал се в окото на птица и носещ дъх на иглика. Поздравления за прекрасното стихо!
-
Нека се радваме на всичко, което е между алфата и омегата!
Поздрав! -
И ще стихвам... край плет за среднощна просия,
глъхне шепотът - с дума душата си ще умия.
От ония, в които и милост, и рана си скътал
и които съм чакала из Вселената - кротко по пътя.
Сполай Ти за благото слово. Лек си! -
Ева от Ведрината - знаеш ли как сладко пее Гарван?
Раде - Ола... има и отвън. Вече не мисля.
Вале - благодаря. -
Има много неща между алфата и омегата...Например бетата и гамата!Замисли ме сериозно!
-
Много хубаво, Танче...
-
Гарванът - грачи грозно, зловещо, и многозначно..., внушава също, че човек е длъжен да се вгледа внимателно в себе си, като рискува в границите на разумното, и само когато разбере, че всички форми на живот са равнозначни и равнопоставени, ще постигне истинският ефект от началото до края...!!!
"И ще стихвам..., край плет за среднощна просия,
глъхне шепотът - с дума душата си ще умия.
От ония, в които и милост, и рана си скътал
и които съм чакала из Вселената - кротко по пътя."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
