"На песен любовта прилича...
не лесно песен се реди."
Да те докосна ли? Плесницата ти пареща
безсмислено отеква във нощта.
Да те целуна ли и устните изгарящи
да те завърнат в моя свят на любовта?
Да те проклинам или да обичам?
Да те загубя или да простя?
Гласът на болката ли да послушам,
или отново да те разбера?
Когото бягаш плътно, ще те следвам,
без дъх останал, ще те уловя...
С търпение и нежност те обсебвам -
до теб ще стигна, ще те претворя.
Заключена зад хиляди въпроси,
душата ти крещи за топлина...
Ти демон ли си, ангел ли - какво си?
Ще те прегърна, ще те утеша.
И обичта ти взела ще я пазя,
за да заякне, песен да реди...
И твоят свят, от суета ограбен,
с надежда нова пак ще заблести.
С.Кръстева
© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados