3 may 2019, 10:51

Amargo 

  Poesía » De amor
2674 31 32

 

Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие?
Дали пък да не ти подпаля къщата...

 

Или да те одраскам под лъжичката,
прицелвайки се точно... леко... вляво?
Там, дето къташ чувствата си (всичките).
Там, дето те боли. 
И застудява.

 

Познах, нали, клишето? Много лягат,
но никоя не става за закуска.
Побъркваш се.
Ти гониш. Те ти бягат.
Звъниш, а с абоната
няма връзка.

 

Мълчание. 
Но тихото в душата ти
по залез се пропуква. Вулканично.
(Разбрал си го. И с кат фалшиво злато,
черупките до болка си приличат.)

 

Горчи, нали? 
Пелинено. Отровно.
А празното до свръхнепоносимост
тежи. Като присъда от олово.
Все даваш и накрая все ти взимат...

 

Седни до мен сега. Не казвай нищо.
Студено ти е, знам.
Ще те прегърна.
А ти наливай... (Нека да е чисто.)
Нощта е само дъх над чаша бърбън.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • по залез се пропуква.
  • Благодаря ви, господа. За мен е чест.
  • Това е класа. Незнам друго какво да кажа!
  • Харесвам начина ти на писане. С тези недоизказани фрази, събуждаш въображението на читателя и всеки тълкува прочетеното през своя свят. Написано по този начин се възприема персонално, сякаш създадено за всеки един от нас.
    Поздрави за творбата и... ще се гмурна в творчеството ти, ако нямаш против.
  • Любимото ми име... Мария. Майка ми е Мария. Невероятната ми баба, която ме отгледа, и която вече е на едно по-светло място, също беше Мария. Ти си третата прекрасна Мария, която с такава любов говори за нещата, които пиша. Часът е 06:56, петък сутрин, а аз си поплаквам профилактично, поглъщайки думите, които си ми оставила... Толкова много топлина има в тях, толкова много е, че сега прелива от мен и понеже трябва да иде някъде, излива се през очите. Не знаеш колко скъпоценна усещам подкрепата ти. Винаги си била еталон за мен по отношение на писането, на стиховете... Благодаря ти с цялата си душа, че беше тук!
  • Съвършена Поезия - отваря душата, носи светлина, танцувалност, лекота и същевременно една безпределна категоричност на разтворени криле! Мога да те чета до безкрая на жаждата си, да се доверя на мярката ти за поетичен изказ и на фантастичния ти рисунък, които адмирирам за вълшебното им въздействие над мен! Ще оставиш следа в българската Поезия, нещо повече - на тази млада възраст ти Вече си го направила! Поднасям ти изригналото си възхищение, Яничко!!!
  • Вдъхновяват, и още как! Благодаря ти за топлите думи, Кате! Честит празник!
  • Интересно, истинско и нестандартно. И "лошите момчета" вдъхновяват.
  • Ще си позволя да отвърна на "ти", защото те чета отдавна, Таня, и поглъщам с особен трепет всичко, което се ражда изпод перото ти. Не само поезията, която създаваш, но и рисуваните камъчета, картините ти, навсякъде и във всичко твое откривам дълбочина, неподправено усещане за красота, фина емоция в сто и един (най-малко) нюанса...

    Благодаря ти, че твориш! И че се спря тук също, за мен значи много.
  • Сега ви откривам, но ме грабнахте с този стих!
  • Благодаря ти, Поете, за високата оценка!
  • Музи много,ама Яна не се дава!Тя е отдадена на любовта и вярността! Към любимия и величието на прошката,без да я споменава!
    Когато вината носи вкус на горчилка, когато великодушието е налице, тогава настъпва един баланс, който може да сподели един талант!
    Поздравления, Яна!😘
  • Признателна съм ти за топлите думи, човеко с хубаво име!
  • Яна,великолепен стих.До сега не съм чел нещо подобно.
    Адмирации!
  • Наздраве тогава, Меги! Благодаря ти, че отдели от времето си, за да прочетеш!
  • "Нощта е само дъх над чаша бърбън."
    Еха!
  • Бени, Мани — щастлива съм, че прочетохте, момичета! Много прегръдки!!! Роси, за мен е чест... Отново.
  • Уау! Мнооооого ми хареса. Поздрав, Яна!
  • И аз прочетох с удоволствие, Яна! Браво!!!
  • Нека ти е само огнено днес, Васе, без горчив вкус! Благодаря ти!
  • Поздравления! Огнено и горчиво!
  • Удоволствието е мое, Ангелче. Радвам се, че ми остави топлинка.

    Митко, онемях след тези думи, по най-положителния начин, разбира се. Благодаря ти, че ми подари усмивка.

    Благодаря ви, че прочетохте!
  • „Нощта е само дъх над чаша бърбън“...

    Пламенна, Уникална и Неповторима ПОЕЗИЯ, излъчваща очарователна женска хегемония! Танцуваш майсторски по фините граници на човешките възприятия, Яна! Погледът ти за любовта е всеобхватен и фантастично проникновен! Всъщност думите понякога са излишни. Остава Насладата.
  • Благодаря ти, Вики. Прегръдки от мен!
  • УОУ! Браво, момиче!
  • Какво изразено дамско присъствие! Силве, Наде, Пепи, Дени – повече от радващо е това, че се отбихте и прочетохте! Благословия и пожелание за прекрасни почивни дни изпращам към всяка от вас!
  • Много силно! Поздравявам те и аз...
  • Харесах!!!!!
  • Напълни ми душата!
  • О, Да! Страхотно е!
    Пълно удоволствие от прочита!
  • Марианка, Ивон, Роси – щастлива съм, че споделихте! Благодаря от сърце.

    Благодаря и на всички прочели! Бъдете здрави!
  • Супер!!!
Propuestas
: ??:??