Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг –
за онзи, хвърлил сянка над дома ми.
А съ̀лзите превръщам в топъл сняг,
да пази всяко стръкче мир в ума ми.
Жена съм. И шинел да облека,
отдолу пак любов ще се подава.
Навярно съм с различно ДНК –
във мен бушува порив да създавам. ...