28 ago 2008, 19:42

Амброзия 

  Poesía » De amor
687 0 9
Бе тиха нощ и опалени звезди трептяха,
в грамадния океан на нощното небе,
където Зевс и Хера над Земята бдяха,
а Хелиос препущаше със своите коне.
Но бледа сянка сега бе той оставил
в пясъчната шир на тихия лиман,
където с тебе двама, от морето пазени,
се бяхме сгушили във залива, от светлина облян.
И слушахме легендите разказвани
от окена и неговите дъщери.
Нашепваха ни за русалките прераждани
във пяната на морските вълни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??