26 ago 2017, 23:33

Амфора 

  Poesía » De amor
650 1 10

                                    На Емо

 

Препълнена съм с лято. И с тъга.

На морско дъно амфора съм. Стена.

Далеч пред мен е някъде брега,

а хоризонтът е безкръвна вена.

 

Побрала сянката на всичките вини

и всички женски грешки на земята,

душата ми бе призрак дълги дни,

във мрежа от въпроси все се мяташе.

 

Остана дъх от нежност нейде в мен

и спомен за очите ти кафяви.

Шепти по здрач прибоят уморен,

че любовта живота ни скъсява.

 

Изтича лятото сега. Като вълнà.

Със мидички морето ме завива.

В подводната прозрачна тишина

дочух гласа ти. И заспах щастлива!

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??