Казваш, че сърцето ти ранила съм,
че разочаровала съм в теб мъжа.
Ами да ти кажа... слабо ме вълнуваш.
За лицемери сърцето ми е във витрината.
Не ми прави сърдити чупки, не казвай колко те боли.
И мене ме боля, но ти със други всяка вечер щастието ми руши.
Аз тогава също ти говорих, дори наричах те с нежни имена.
А ти по чуждите "кокошки" гледаше, все на страна.
Един път мила дума не ми каза, с поглед дори не ме загря.
За милувка и дума да не става, шамарите бяха докосвания.
И никога не ме попита едно просто "Как си ти?"
Винаги за себе си мислеше... тогава не те боля, нали? ...