Поредна, неслучайна среща,
в царство на болезнена амнезия.
От непридворен жест, приклещена,
крада от тебе късче смях, нетленно.
Нова чаша искреност, не искам лед,
поръчвам ти отчаяно, но безпощадно.
За южната ти орбита билет
или шепа пръст от окопа ми коварен.
Тръгвам си, порядъчно обезверен,
по нащърбената ти спирала, тиха.
Но усещам трезвен полъх, без рефрен:
"Не разбра ли, че това си търсил!"