Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам,
във тях се търся, за да се намеря,
и все ме тегли крехката надежда,
че истинският път е там пред мен...
Прекрачвам праговете непознати,
оставила умората в небитието,
страха забравила, като във някаква
амнезия внезапна и щастлива... ...