С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?

Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност.
Изпи страха ми с целувка - като ритуал за обреченост.
Тъгата му, с димящи капки по кожата ми свистеше.
Чувах болката в гърдите му, тихичко как скимтеше.. 

Усетих полъха на кървящото му страдание.
Удавено в стенещите въздишки мълчание, 
Остро режеше тишината безмълвно ридание.
Беляза ме с огън! Изпепели ме с дихание... 

Потопи се в мен, превърнахме се в Безбрежност.
Разпилени на прах, погубени в Безметежност...
Прегърнах болката му, горчивата Безнадеждност.
Завинаги негова! И на Душата му принадлежност.


От гърдите му разкъсани - тихо струеше Светлина...
Без капчица плътска похот - направи ме своя, жена!
Не тялото, а Душата ми любеше с истинско обожание!
А нощта пиеше от Магията на любовното ни сияние!

........................


На жертвена Клада запалих страхове и съмнения!
"За Вечност!"- шепнех тайнствените си заклинания...
Небето молих горещо! На греховете ни за Амнистия.
И Бог видя - че тази Любов е чиста и истинска!          

                           Изтри сълза.... И стана Чудото!

     На Грешната Любов - Божествена                
                         АМНИСТИЯ! 
                                           

ANTONINA