Есента ни пристигна с танцова стъпка,
но преди да започне да рони сълзи,
млад Амур я прониза и тя се зафръцка,
`щото чувстваше огън във своите гърди.
А брезичка „Кудрявка” затрепка със листи.
Полувлюбена беше във вятъра див.
Бързо той я съблече и без да му мисли
заопипва снагата ѝ с поглед влюбчив.
Пък Амур все вилнее наляво, надясно.
Със любов порази и Септември – красив,
и дъжда – да се чука с локвата бясно,
и… поета, та с Музата да е щастлив! ...