„Жизнь прошумела и ушла.”
Александър Блок
Дочух среднощ – притихваше капчукът
в най-тихата соната на света.
В безсънна нощ безсъниците чукат
по моята отключена врата.
И несъмнено Господ ме напусна.
Не се роди танцуваща звезда.
Душата ми безпаметно е пуста;
Вселени аз не мога да създам.
И ляга всяка болка в своя ъгъл.
И трупа сред галактиките прах. ...