29 oct 2019, 9:17

Анализирирай това 

  Poesía » Filosófica, Otra
598 4 16
От сенилните очи на Отчаянието
капят кървави балади самота.
Разпада се като къртичина и зданието,
което бе дворец на Любовта,
а е сега единствено тресавище,
родилен дом на призраци от слама,
едно погълнато от огнен ад пристанище,
хотел за спомените на онази дама,
която е облечена в парцали
и стиска в скелетни ръце коса,
с която живите щом лекичко погали
прибира ги при себе си, в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??