Анатемосах те, любов, когато някога
прошумоля край мен забързано.
Защото някой някъде те чакал,
(а аз ти бях във кърпа вързана...)
Отмина ме, не спря, не ме видя.
Почувствах се прозрачна като въздуха.
Да те намразя все пак не успях -
не те познавах още до обвързване.
Разказваха ми колко си красива
и шеметна, потайна и коварна.
Преструвах се, че съм щастлива,
щом във капана ти не съм се хванала. ...