Ангел без крила
Дъхвам ангелски рисувано в скала,
там, където спя със ветровете.
И през прореза, накъсан от дъжда,
плисвам спомени солени, неотнети.
Скършени криле във съхнещо листо
с избеляло, слънчево във цветовете,
отмаяла с тях потъвам в бледото кресло,
в земното дихание измислено ще свети.
Във мъгливата магия на космична красота
със измамна мъдрост, вихрена през вековете,
стене ангелски в бялото на любовта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse