Ангел мой
Тихата мартенска вечер,
звън телефонен смути.
Вдигнах и плахо ти рекох:
-Ало, защо ми звъниш?
Ти заговори отсреща.
Слушах и просто мълчах.
Слушах, но нищо не помня.
Слушах просто в захлас.
Ах, тази мартенска вечер.
Как промени моя свят.
Звън телефонен смути ме -
колко много се смях...
Ангеле мой от небето,
всеки твой звън чакам аз.
Ангеле мой от небето,
с тебе се смея в захлас.
Нека Бог те закриля.
Нека е винаги с теб.
Щастие мое неземно,
ангел мой, мой светоглед.
© Христиана Христова Todos los derechos reservados