Да видиш непознат в беда
и, без да мислиш нито миг,
за помощ подадеш ръка,
е жест достоен и велик.
Не знаеш името, адреса и годините,
но въпреки това се пръв затичваш.
А непознатият поглежда те и взима те
за някое величие. И... заобичва те.
Нека Господ гледа от небето
и поживи незнайните спасители
за добротата, извираща им от сърцето,
превръщаща ги в ангели пазители.