4 mar 2017, 23:29

Ангелът 

  Poesía
1017 1 6

                                 ...Вземи балончето - сърцето му е синьо!

                                  Дори часовника ти давам, само да останеш...

                                                               Б. Христов, "Конче мое"

 

 

Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.

И чудовищен дъжд океани и мачти заля.

И немеехме три дни и четири нощи до Ангела,

който все по-високо протягаше смели крила.

 

А пищяха стрелки и монитори до изнемога.

Но - докато отваряше той във небето врата -

ни часовника, нито балоните сини го трогнаха.

И във вторник по чаено време от нас отлетя.

 

И валеше проклетият дъжд. И немеехме още. -

С двата негови кичура само - в шепи от жал.

И забравиха дните ни слънце, а сънища - нощите.

И забивахме лакти във мрака до ад засиял.

 

Но не можеш да спреш на сезони и мелници такта.

И не можеш да сложиш - поискаш ли - точка и край...

И пристига три зими и четири пролети Ангелът,

заухае ли даже за малко във вторник на чай.

 

© Емил Хаджидиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??