WierdTheory (Александър Христов)
64 60
7 jul 2013, 20:43

Ангст 

  Poesía » Otra
970 0 5

Отновно публикувам текст към неиздадена авторска песен. Като му дойде времето ще чуете и мелодията :)

 

Иззад облаци тъжното слънце

лъч отрони, макар и за миг;

На надеждата крехкото зрънце

път проби си в леда мразовит.

 

Ала тъй, както често в живота,

някой по-жаден за светлина

в миг изтръгна му крехкия корен,

избрал борбата пред любовта.

 

Не, не искам... да избирам все още,

пред Бога застанал на колене.

Време прося - миг само още!...

Миг само още да бъда дете.

 

И застинали в смъртна прегръдка,

надеждата бледа със своя палач;

В мрака леден те тихо изтръпват,

във балада на страх и на плач.

 

Нека слънцето съдник им бъде -

безразлично към добро или зло.

Че и в смъртта си, ние сме заедно,

а на небето - самотно е то.

 

Не, не искам... да избирам все още,

пред Бога застанал на колене.

Време прося - миг само още!...

Миг само още да бъда дете.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей! Браво! Чакам песента асоциирам текста със "Сигнал" не знам защо, но е отново скрит залеж! Поздрав!
  • Хубава песен ще стане!Поздравления!
  • !!!!
  • Няма нищо лошо в това, човек колкото и да напредне с възрастта,
    да носи винаги "детето" в себе си!!! Много е хубаво!!!
  • Не се страхувай от живота,но ако можеш, запази детето някъде!
Propuestas
: ??:??