22 jul 2012, 17:34

Antemortem 

  Poesía » Otra
667 0 6
Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.
Нима, кажи, не е лишен от разум
по скотски подивелият ни свят,
ако самата ти в кръвта си газиш
и смъртта си дириш като опиат?!
Мислено пронизвах те стократно,
а гласът ми тръпнеше издайно.
Да помълчим. Ще бъде сладка
гибелта ти, ако я запазим в тайна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??