След поредната измислена година.
(Нали земята може да си се върти дори без календара. Дали?)
След безсмислието на поредните новогодишни празненства.
След отсичането на петдесетте милиона коледни дръвчета.
След изхвърлените тонове храна от ресторантите.
След препълнените кофи за боклук и улични кошчета пълни с празните бутилки от шампанско.
След гръмотевиците на дванадесетият час.
След ритуалните целувки.
След строшените чаши от шампанско.
След още сто хиляди безсмислици, които ми приличат по-скоро на безмислени вакханалии, отколкото на празник.
След тъгата, която те обзема когато си погледнеш празният портфейл.
Особено след празният портфейл. ...