23 abr 2008, 21:33
Антилопи
Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно,
а назад - засади.
Лиани в гъсти мрежи ни обвиват.
Не помним вече, че сме още млади...
Дано поне наистина сме живи!
И бавно се размиваме сред мрака
в отровата на стадната си същност...
... А някъде - скандално неочаквани,
две антилопи жадно се прегръщат.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И се прегръщат с обич във полята,
и нежността ни къпе се във тях,
на всеки пожелавам аз Съдбата
на антилопите от девствения свят...
Прекрасен стих, Бианка, както винаги!!! -
Сред джунгла сме. И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Много истина има в този стих!
Поздрав! -
Аплодисменти и от мен!
-
много хубаво...
-
Пишем, четем... живи сме! От време на време - и антилотпи!
Поздрави, Бианка! -
Страхотно!
-
.................
Добро!!!!!........................ -
Хубаво, Уенди. И нека се поучим от антилопите.
поздрави! -
Ехаааааааа! Поздрав от една антилопа!
-
просто аплодисменти!
-
Страхотен стих!!!
-
"Не помним вече, че сме още млади...
Дано поне наистина сме живи!"
Дано!Усещането за живот е джунгла
от чувства и от позабравени
и непотърсени от нас и другите
пътеки към доброто в същността ни...
Аплодисменти!Харесва ми как пишеш! -
Много образен стих, Уенди!
Хареса ми... джунглата! -
И това е много хубаво! Харесвам стила ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А джунглата ще я пребродим пак!
И ще се върнем нявга в РАЯ,
ако ли не -ще го измислим - няма как!
Горното е мъничък поздрав за теб!Вдъхновяващо!