vega666 (Младен Мисана)
1701 14435
18 oct 2022, 14:14  

Антиподи 

  Poesía
444 9 9

Джудженце с връзка ключове намина.
Ще ти отключа казва райските врати,
баща ми бе клисар, но се спомина,
а майка ми, от куче по-отчаяно, скимти.  

Погледнах го без капка саркастичност,
аз имах пес от множество жени по-мил.
Личеше, че джуджето бе себично -
в душата му усещаше се порив гнил.  

И дожаля ми, но ми стана гадно,
защото му подхвърляха отвред храна,
а то не беше гладно, а за ласки жадно,
приличаше на самец уродлив и хаймана.  

Със стари скъсани обущенца обуто,
като калеври от картина на Ван Гог
(и с кръпки бе сетренцето му прословуто),
заръфа лакомо поредния хот дог.  

Направо да се смееш ли - да плачеш.
Жестока казват е човешката съдба.
Дори пред райските врати палач е,
а при амнистия изпраща те в калта.  

Та тръгнах да разказвам за джуджето.
От жал му казах - влизай в рая сам.
Защото раят не е място за поети. -
Поети много, но един е великан.

 

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=G8HtSBO7fHM

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разделителните линии не са хубаво нещо.
  • Благодаря на всички коментирали този мой стих, а също на оценилите го и на поставилите го в Любими! Има само една стойностна приказка от детството, която остава в съзнанието ни, дори когато пораснем, и която трябва да помним след всяка наша реинкарнация. Това е приказката за джуджетата и великаните. Поуката от нея е, че трябва да има ясна разделителна линия между тях, защото джуджетата си остават символ на низшия манас, а великаните на творческото начало.
  • Браво! Следя ти мислите в твоите писания! Що ми се струва, че джуджето е висок човек с мъничка душица колкото мушица.
    Я кажи с Усмивка!!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Отново се насладих на прекрасната ти поезия, Младен!
    Присъединявам се към Лирик Арт. Майстор от класа си!
  • "Направо да се смееш ли - да плачеш.
    Жестока казват е човешката съдба.
    Дори пред райските врати палач е,
    а при амнистия изпраща те в калта." - наведе ме на размисли.
    Интересен стих!
  • Наистина е жестока човешката съдба, щом и пред портите на Рая палач има, но какво ли можем да направим, Младен! Хибаво стихотворение. Поздравявам те!
  • Благодаря, Любомира! Явно Раят е извадил късмет. Да му мисли Луцифер!
  • Струва ми се, че джуджето е излязло от Рая.
Propuestas
: ??:??