Антоновден

Един млад монах Антоний в пустинята далече,

отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!

За него облаги и светски живот нямало вече,

търсели го хората и нямало в душите им тревога.

А Господ Бог го дарил с дълголетие,

преживял човека цяло столетие.

И борил се за християнството някога,

защитил с достойнство истинската вяра!

На този ден ти, Антоне, приятели почерпи,

прегърни своята майка и я целуни.

Тя е жената която те обича, тя те е родила,

и с туй име хубаво и звучно тя те е дарила!

Кажи на булката ти да не вари варива 

а да омеси от пшеница тя погачата.

Налей от бъчвата руйно вино червено

да почерпиш, името да бъде благословено.

Ще дойдат близки хора и приятели верни,

да уважат теб и празника на твоята софра.

И нека болестите бягат от теб и от дома,

да има радост и щастие, да няма тъга!

На този ден празнуват майстори ковачи,

които от огън и желязо правят чудеса.

Със здравата си десница, мъжка ръка

от желязото правят творби, една красота!