10 oct 2015, 20:30

Апокалипсис 

  Poesía » Civil
362 0 2

Апокалипсис


Европа в стрес, уплашена,б езпомощна

тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват

издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна

но хората не спират, оградите събарят, атакуват


Свят с друга вяра, друг живот, морал

към сърцето на Европа се насочва

дали не влиза в дома ни невидян кошмар

и залезът на цивилизацията наша не започва


Безумни, сервилни и послушни, разбихме техния живот

държави няма, останаха в Историята само имена

отворихме кутия на Пандора, на заключеният Кивот

и тръгнаха тълпите, иди ги спри сега

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ина,прескачат ни,но до кога?Нали се съгласихме с квотите.Освен промяна генетичният фонд на храните предстои промяна и на национално ниво.Благодаря ти за отзива!
    Младене,харесвам твоята прозорливост и чак изтръпвам при мисълта че,"космополитичният човек" може да намери "последно убежище в някоя джамия"Дано този път не си прав.Благодаря ти за споделените размисли.Спокоен неделен ден!
  • Стихотворението ти е писано по конкретен повод, Гавраиле - бежанската вълна, напомняща т.нар. велико преселение на народите. Но този текст повдига не по-малко интересния въпрос - дали глобализмът, който Западният модел се опита да натрапи на света като един центростремителен мотив, не ражда своя центробежен отговор в лицето на т.нар. тероризъм и започналото преселение. Ще доведе ли това света до нов Духовен Ренесанс и възраждане на национализма? Къде отива прословутия космополитичен човек. Нима неговото последно убежище ще е някоя джамия? Поздравление за написаното - будиш размисли!
Propuestas
: ??:??