Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата.
Изпива кръвта като вино в реката.
Изгаря снегът и дърветата стенат.
Зората заспива в зори уморена...
И мракът изгрява, зловещо ухилен.
Нагоре-надолу, където му скимне
раздава плесници проклетият вятър.
И стене, и скърца със зъби земята... ...