Светът в окови ще потъне,

щом Залезът подготви се за изгрев.

Зората бясна в кръв ще се окъпе,

когато мъката запее своя припев.

Тъмнината луда отново ще прегази

среднощния кошмар изгубен.

По прашните пътеки и разбити тротоари

ще тичат пак мечтите вкупом.

Денят в нощната прегръдка ще потъне,

когато капките горещи пламнат в долината

и Адът мрачен в Рай ще се превърне,

щом отлъчен Раят падне на земята.

А Баст ще прокълне децата

и болести по тях ще плъзнат.

Орфей ще скита все самотен с арфа

заради любимата си Евридика.

От плът и кръв ще се роди отново

некръстеният стар владетел,

защото твърде дълго бе живял в робство

на Онези, които гледат от високо.

Вдовец и три безумни Деви

човечеството ни ще излекуват

във войната между Зевс и Хадес,

когато Бог и Дяволът враждуват.

„Разделяй и владей” ще бъдат правилата.

Сатенът флаг ще бъде, Ватикана – рана.

Когато Велиал отправи се с молитва

и Божията майка пак ще страда.

[Молитвата:]

„Поздрав на пазачите на Севера и Юга!

Призовавам ви, явете се пред мен!

Ще бъде царството Господне долу,

щом Луцифер от клетката излезе вън.”

***

И стъклени души ще пеят химни,

когато срещнат капещи искри.

Небето веч ще е на цвят червено

и човешката душа ще закрещи...