Не ме привличат кухи пирамиди,
под чийто връх стотици да се питат
дали под този камък незавиден
се крие всъщност древна Нефертити.
На кръговете – символ на безкрайност –
не се научих брънка да им бъда.
Не ставам за пазителка на тайни
и знам, че има край и без отвъдно.
Избягвам да се свързвам във съюзи,
които трайни са от ден до пладне.
Те първи в ситуация конфузна
чак вдън земя безсрамно ще пропаднат.
Знам, смятате ме (с право) за себична...
И с риск да съм нескромна – да, така е.
Споделям ви – и искрено, и лично –
че аз съм точка. И след мен е краят.
© Мая Попова Todos los derechos reservados