Апокалипсисът се случи тихо,
на втория етаж, кв. „Надежда”.
На балкона Тя пушеше цигара
и чакаше любимия
(както би очаквала амнистия).
Присъдата пристигна
във есемесна форма:
„Не мога да я напусна”...
Апокалипсисът започна
с онази недопушена цигара,
приличаше на взрив,
(само балконът забеляза),
превърна всичко в дим
и доби форма на любов
(неизживяна).
© Мадлен Аспарухова Todos los derechos reservados