15 feb 2020, 21:14

Апокалиптично 

  Poesía » Del paisaje
814 1 2

Лежа на дъното на езеро планинско

И бели риби по лицето ме целуват

Поглеждам залеза в кристалната вода

и сякаш, време е отново да изплувам.

 

Седя направо на зелената трева,

пчели и майски бръмбари кръжат край мен.

Обръщам се и гледам морав изгрев да лети,

очите си измивам, невярвайки с билкова роса.

 

Летя в небето с очи на корморани сини

и виждам цялата земя обвита,

в бял пашкул от ледена коприна,

изригнала от полъх на внезапен плам.

 

© Кирил Дървеничарски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??