Аполония

2 ago 2009, 22:04

Poesía » Otra

582 0 3

Остана плажът празен с пожълтели дюни...

и гларусите от балкона (от първия му ред)

следяха как тълпата, пред клоуна с пискуна,

се молеха да я убие с водния си пистолет.

Хлапетата, облизващи с наслада сладоледа,

разхождаха се с майки и бащи,

а аз, рибарят, и сафридът гледахме с досада

мухите, удрящи се в стъклени мечти.

Без притча ще останеш тази вечер.

Без никакви поуки за добро и зло.

Аз всичко ти разказах и показах вече.

... Освен сафрида с каната вино.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.