19 may 2010, 23:16

Апотеоз на омразата 

  Poesía » Parodias
1155 0 17
Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва.
Прелитат между нас чинии, думи.
Напират напрежение и страст...
И всеки от достойнството си губи,
пленил душата чужда в свойта власт.
Не ни е жал за счупените вещи.
Допиваме вината си щастливо.
На любовта във памет паля свещ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??