С целувката си будиш пустата земя.

Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.

Под пръстите ти цъфват първите цветя,

събудени от сън под снеговете.

Април от цветен дъжд,

поляни с маргарити,

чадъри от глухарчета,

свенливи теменуги.

Милваш с топъл вятър

брезите и тополите.

Обкичваш всяко клонче

със нежни цветове –

на ябълката в двора и стария бадем.

И всяко клонче вдишва,

от този аромат

на люлякови нощи,

омайващи душата

сред този цветен свят.

И случва се магията –

топла нежност във вените ни плисва.

във рокля от коприна,

със цветни пеперуди.