8 abr 2021, 19:43

Излишна 

  Poesía
754 9 26
Април се е спречкал със май,
навън се завихря градушка.
Аз сричам поредното “Край”
а ти безразлично ме слушаш.
Небето е черен сатен,
студено покрива дома ни.
Ти някога топлеше мен,
сега сме единствено думи,
които запълват нощта,
тетрадките,
книгите,
всичко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??