И днеска пак при теб ще дойдем.
Задушница е казват ден,
на който мъртвите дохождат
във миг от Бога отреден.
Ще сложим жито и погача,
замесена от мен с любов.
С баща ти тихо ще поплачем
безгласно, с безнадежден зов.
За твоят дух ще се помолим.
Където си, да си добре.
Та пламъчето да те води
безгрешно в звездното небе.
Ще постоим. Ще си припомним
гласа ти, звънкият ти смях
и думите, така съдбовни,
побрали целият ни свят.
И после... тихо ще си тръгнем,
но вярвам, рожбо, ти си в нас.
Те, помените, са основно
за живите. Да срещнем вас.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados