Ето ме. Излизам.
Стискам акинак.
Арената е моя. Ти си близо ...
В душата ми просветва пак.
Слънцето е ниско.
Звереят трибуните за знак.
Боят ще е кратък.
За теб ще оживея. Зная как.
Дано денят ти да е сладък.
С ръка съм на сърцето -
здравей, моя незабрава ...
хвърли ми твойто цвете ...
Обичащият до смърт те поздравява!
© Валентин Василев Todos los derechos reservados